Монтажа е също толкова важен колкото и самото заснемане на едно сватбено тържество. Колкото и добре да се е справил оператора по време на заснемането без монтаж, тържеството изглежда постно. От друга страна колкото и добър да е монтажа, като няма подходящи кадри сватбения филм няма да бъде на необходимото ниво. Затова най-добре е когато оператора и монтажиста са се уговорили предварително за своите изисквания един към друг. В България много често оператора сам си монтира заснетия материал което според едни е предимство според други е недостатък. В крайна сметка всеки работи по начина който му е най-удобен и икономически обоснован.

При монтажа има много правила който трябва да се спазват въпреки, че не винаги това е възможно на едно сватбено тържество. Много често сюжета се развива много бързо и оператора колкото и да е опитен, няма време да заеме подходящата позиция. Подготвили сме най-важните правила който трябва да се спазват при монтажа:

1. Първи принцип, свързан с големината на плана. Когато в два съседни кадъра присъства един и същ герой или една и съща група герои, за да бъзе плавна и незабележима монтажната връзка, разликата в големината на плановете трябва да е осезаема, достатъчно голяма, така че новият кадър да носи значително количество нова информация.

Например: - ако първият кадър е близък план, следващият трябва да е поне “поясен” или още по-добре американски план /до коленете/, а третият е по добре да бъде общ план.
Разликата в плановете не трябва да е прекалено голяма, зрителят трябва да разбере, че става въпрос за същият обект. Например, ако първият кадър е есенна гора и някъде там има човешка фигура, вторият план е съвсем близък - зрителят трудно ще се ориентира, че това е човека от първия кадър. Прехода трябва да стане постепенно, като междинните кадри носят информация от обкръжението на заснемания човек.

2. Втори принцип, свързан с мястото на камерата, когато трябва да се покаже един и същ герой в два последователни кадъра.
Ако заснемем един човек в близък план и после в американски план, ще се получи усещане за зрителя, че героят скача към него от дълбочина и обратно.
За да се избегне това е необходима изместване в страни с 30 градуса. Ако съединим мислено героя с двете места на камерата, образуваният ъгъл трябва да бъде 30 градуса.

3. Трети принцип, свързан с постигане на правилна ориентация в пространството.
Когато трябва да заснемем два съседни обекта и искаме да ги покажем в различни планове, от различни гледни точки, заедно или поотделно, ние ги свързваме с въображаема линия наречена линия на взаимодействието. Всички кадри трябва да бъдат заснети само от едната страна на тази линия.

4. Четвърти принцип, свързан с посоката на движение на обекта в два последователни кадъра.
Ако обекта излезе от кадър отдясно в следващия кадър трябва да влезне от ляво.

5. Пети принцип, свързан с фазата на движение на обекта в два последователни кадъра. Монтажна връзка в движение.
Повечето от човешките движения се извършват на фази. Същото се отнася и до животните и много машини.
Например: Когато човек ходи вторият кадър трябва да продължава фазата на движение където е прекъснал първият кадър /спираме на вдигнат ляв крак, започваме следващият кадър с вдигнат ляв крак/.

6. Шестият принцип за постигане на плавна монтажна връзка зависи от скоростта на движение на обекта в два съседни кадъра.
Ако обект А преследва обект Б и в първият кадър язди кон в галоп, а във вторият в тръст, зрителят си прави заключение, че нещо е отказало А да преследва Б.

7. Седми принцип, свързан с композицията на два съседни кадъра.
Представете си, че филма е широкоекранен. Вие сте дошли в последния момент в киносалона и сядате на първия ред. Облягате се силно назад и следите действие развиващо се в горния десен ъгъл на екрана. При смяната на кадъра действието продължава в долния ляв ъгъл на екрана. Въртите се и търсите обекта привлякъл вашето внимание, изпускате част от действието и в крайна сметка сте бесен и на архитекта на киното и на режисьора.

8. Осми принцип, свързан със светлината в поредните кадри.
Щом има светлина има и сянка. Внимавайте къде ще падне тази сянка.
Например снимате красивата си приятелка в близък план, в още по близък план заснемате само очите й и пак отивате в малко по-далечен план. Добре, но внимавайте от коя страна на носът й ще се появи сянката. Гледайте тя да е от една и съща страна.
Още по-ясно ще бъде илюстрирано с примера, когато заснемате двама разговарящи. Снимате лицето на първия, слънцето го огрява от ляво, сянката на носът му е на дясната му буза. Снимате вторият човек, при когото всичко е подредено в обратен ред. Решавате, че трябва да смените част от репликите. Подреждате ги но не забелязвате, че героят дето е бил от ляво сега е от дясно и обратно. Зрителят трудно ще бъде измамен. Дори и да не забележи веднага че местата на двамата са разменени, подсъзнателно ще му остане чувство за неудовлетвореност и неразбиране.

9. Девети принцип, свързан с цветността на двата съседни кадъра.
Цветността не бива да се променя рязко а постепенно. Ако в първия кадър преобладава зеленото, във втория то трябва да бъде поне 2/3 в третия 1/3 и чак в четвъртия да липсва за сметка на друг цвят, който постепенно да заеме неговото място.

10. Десети принцип, свързан с движението на преобладаващата маса в кадъра.
За спазването на този принцип трябва да се съобразим с движението на обектите заобикалящи главния обект.
Например движението на тълпата около главния герой.

 

Автор на оригиналния текст: Слави Славов www.scalemodels-bg.com
Изменения и допълнени: Ярослав Ставрев